най-успешната спортна година в историята на гимназията. През учебната 2024/ 2025 г. успяхме да завоюваме две национални титли от ученическите игри – по лека атлетика и по бадминтон. Участвахме на гимназиадата в Бахрейн. Класирахме осем отбора за финали на ученическите игри в различни спортове: волейбол, баскетбол, хандбал, лека атлетика, бадминтон. Взехме участие и в състезанията по футбол, тенис на маса и шахмат. Успяхме да включим над 200 ученици в спортно-състезателна дейност. Участниците в шампионските отбори ще споделят мнението си за победите на страниците на вестника. На гимназиадата в Бахрейн премериха сили спортисти от 74 страни в 26 спорта. Гимназията ни се представи с отбор по бадминтон и зае задоволителното 9-о място в света. Ръководител на българската група, съставена от 57 състезатели и ръководители, беше г-жа Маргарита Янакиева, директор на Английска езикова гимназия ,,Гео Милев’’, гр. Русе. За пътя към успеха разговаряхме с Кристина и Силвена Георгиеви от 10. б клас, които се класираха на 9-о място в дисциплината Жени двойки.
Огнян Тончев, Георги Георгиев и Цветан Тошков ,,Историята ни учи, че спортът винаги е бил неразделна част от развитието на цивилизациите. В Древна Спарта физическото възпитание стои в основата на цялостното обучение. От ранна детска възраст спартанците тренирали бягане, борба и хвърляне на копие, защото вярвали, че само здраво и силно тяло може да носи благородния дух на воина. Легендарната спартанска дисциплина и издръжливост са резултат именно на тази всеобхватна физическа подготовка. В Древна Елада спортът е бил неразделна част от културата – младежите са се обучавали не само по философия, но и в различни спортни дисциплини – борба, бягане, хвърляне на диск и копие. Олимпийските игри, посветени на Зевс, са възхвалявали силата и духа на атлетите и са обединявали целия елински свят в името на спорта и мира. Римляните, вдъхновени от гърците, са вярвали, че здравото тяло е сърцето на силната държава. Те превърнали физическата подготовка в основа на военната си мощ. Легионерите тренирали редовно, за да поддържат в добра форма своята издръжливост и дисциплина, а гладиаторските битки, макар и кръвопролитни, демонстрират идеала на древните за физическо съвършенство. В епохата на застоял начин на живот спортът е начин да се запазим живи и енергични, помага ни да бъдем по-здрави, уверени и дисциплинирани. Винаги посланието е ясно – спортът е безценен дар, който ни свързва с найдоброто от нашето минало и ни подготвя за предизвикателствата на бъдещето. Mens sana in corpore sano – латинската сентенция „Здрав дух в здраво тяло“ съдържа вечния урок, който древните са ни завещали и който всяка епоха открива наново.“
лека атлетика Даниел Ангелов от 12. г с кратък разказ за ролята на този спорт в неговия живот, както и за мястото на атлетиката в училище. „Леката атлетика не е обикновен спорт – тя е в основата на почти всички физически дисциплини, както и един от най-старите начини за подлагане на изпитание на човешките възможности. Съчетава едновременно бързина, сила, издръжливост и техника, развива тялото и ума, изгражда качества като дисциплина, постоянство и воля за победа.“ Независимо дали става дума за спринтове, дълги бягания, скокове или хвърляния, всеки лекоатлет се изправя пред себе си, пред своите граници, страхове и амбиции. Това е спорт, който учи на търпение и на стремеж към самоусъвършенстване. В нашата гимназия леката атлетика заема специално място. При това, не само в учебната програма, но и в извънкласните дейности. Всяка година отборът ни се включва в местни и национални състезания, давайки шанс за развитието на млади таланти, които прославят името на АЕГ „Гео Милев” - Русе.
12. клас доказахме, че трудът и отдадеността се възнаграждават – нашият училищен отбор по лека атлетика успя да се класира за финалите на училищните състезания и с огромна радост обявяваме, че спечелихме ПЪРВО място и купата! Участвахме с пълен отбор и се изправихме срещу сериозна конкуренция. Въпреки това показахме класа в голяма част от дисциплините – от бързите спринтове и изтощителни дълги бягания до скоковете и хвърлянията. Всеки от нас даде най-доброто от себе си, а резултатите говорят сами. По време на състезанията атмосферата беше изпълнена със силен заряд от различни емоции – имаше напрежение, свръхусилия, но и много забавление, подхранено от истински отборен дух. Подкрепяхме се, окуражавахме се и се борихме – не само за победата, но и един за друг. За всички нас това не беше просто състезание, а паметно преживяване, което ще остане като един от най-хубавите ни училищни спомени. Благодарим на нашите учители и треньори за доверието, за мотивацията и за подкрепата през цялото време!’’
не спортове – футбол, баскетбол, плуване, дори бразилско джу джицу. Винаги съм търсил динамика, предизвикателства и нови усещания. Но никога не съм си и мислел, че ще се запаля по леката атлетика. Всичко започна съвсем случайно, когато г-н Тончев ме покани да дойда на тренировка с отбора. Признавам, не бях особено ентусиазиран. Отидох по-скоро от уважение, без особени очаквания. Но още след първите тренировки усетих, че това не е просто „бягане в кръг“, както си го представях. Най-много ми пасна високият скок. Там усетих нещо различно – комбинация от техника, концентрация и момент на чист полет. На последното републиканско състезание в Сливен успях да стана трети от около 20 участници. Честно казано, не очаквах подобен резултат, но това ме мотивира още повече.“ „Ако има нещо, което бих казал на всеки, който чете този текст, то е да не се страхувате да опитвате нови неща. Млади сме, сега е моментът да разберем какво ни харесва, какво ни влече и къде се чувстваме истински живи.“ Даниел Лазаров
подозирах, че лека атлетика ще се превърне в толкова важна част от живота ми. Всичко започна съвсем неочаквано – учителят ми по физическо възпитание и спорт ме избра да представям училището в отбора по лека атлетика в ежегодните ученически игри. До този момент никога не бях тренирал сериозно, но приех предизвикателството. Започнах самостоятелно да се подготвям за предстоящото състезание. Вложих много усилия и постоянство, а резултатите не закъсняха – представих се изключително добре за напълно начинаещ. Това впечатли треньорите, които забелязаха потенциала ми и ми предложиха да ме тренират. Оттогава измина по-малко от година, но развитието ми беше изключително бързо. Днес вече се състезавам рамо до рамо с найдобрите спринтьори в България и съм сред най-бързите в страната. Пътят беше неочакван за мен, но именно тази възможност ми даде едно нещо, което е...
цялото ми свободно време е свързано с топката и с отбора. Съвсем случайно, покрай нормативите в училище, учителят по физическо ме забеляза как бягам и ме покани да опитам в отбора по лека атлетика. В началото бях скептичен – мислех, че това не е за мен, но реших да пробвам. Оказа се, че имам доста добри резултати особено в спринта и в скока на дължина. Участвах в няколко състезания и успях да се класирам на челни места, което ме изненада приятно. Най-много ми хареса атмосферата – адреналинът преди старта, подкрепата между състезателите.’’
Fleepit Digital © 2021